Когато се проектират сгради и се изчисляват отоплителни системи, критериите за топлинен комфорт в помещенията се използват като входни данни за изчисляване на топлинните натоварвания. Това гарантира, че проектните условия на околната среда и проектните вътрешни натоварвания ще постигнат минимално приемливата стайна температура. Основата за установяване на критериите е зададена от стандарта ISO EN7730.

Температури на стайния въздух

При лъчисто отопление за осигуряване на топлинен комфорт са необходими по-ниски температури на стайния въздух:

– В жилищни и всекидневни стаи: 20 °C

– В бани: 24 °C

Препоръчителни стойности от Разпоредбата за работните места

– Седяща дейност: 19–20 °C

– Неседяща дейност: 12–19 °C според тежестта на работата

Препоръчителни стойности за постигане на възможно най-голямо удовлетворение на намиращите се в помещението хора:

Работна стайна температура:

– Зима: 20 – 24 °C

Работната стайна температура е средната стойност от измерената температура на стайния въздух и средната температура на околните повърхности.

Температури на повърхностите

За повърхността, влизаща в пряк контакт с човека по медицински и физиологични причини трябва да бъдат спазени максимално допустими температури на повърхностите:

– Под:

– Зона на пребиваване 29 °C

– Бани 33 °C

– Рядко посещавани зони (периферни зони) 35 °C

– Стена: 35 °C

Максимална асиметрия на излъчване по отношение на срещуположни повърхнини (по EN ISO 7730):

– Топъл таван < 5 °C

– Топла стена < 23 °C

При подбора на елементите на лентовата система за лъчисто отопление за отделните помещения се взимат предвид :

• Потребната топлина за всяко едно помещение;
• Идеята за обзавеждане – избягват се местата, където ще има мебели, плътно стъпили на пода;
• Функциите на съответното помещение;
• Броят на необходимите терморегулатори за отделното помещение;
• Мястото за монтаж на терморегулатора/терморегулаторите;
• Вида на подовото покритие.